химни

Химн
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Химн е песен с религиозно или тържествено значение. Може да има следните значения:

* Хвалебствена песен в чест на богове и герои в древна Гърция
* Тържествена църковна или класово мобилизираща песен
* Тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание
* Национална песен на държава (виж Национален химн)

Химнът на България е Мила родино.
източник:Уикипедия
Та темата която ви предлагам е точно това, националните химни на разни държави, племена и такива. Да пишеме тук за тях, всичко което намерим; да пускаме текстовете им, някоя история свързана с тях и такива неща.
Естествено първо е нашия на нашата МИЛА РОДИНА
Химни на разни отбори и други също няма да бъдат не на място в тази тема

И така. Вече няколко пъти написах че химна на република България е "Мила родино"

Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основава на музиката и текста на песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.
Настояща версия на химна
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.


Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
източник:мила родино

Марсилезата-национален химн на Франция
Марсилезата

Напред, деца на нашата Родина, дойде на славата деня ни! Кървавото знаме на тиранията, сега издигна се срещу ни! Чувате ли как далеч в полята, ревът войници озверли? Те идват чак до вашите предели, да съсекът децата и събратя! [припев] На оръжие ,братя, редиците си нека да изправим, да вървим напреде,да вървим, с нечистата им кръв, браздите да удавим!!! Любов свещенна към Отечеството, крепи и води в мъст наште мишници. О,Свобода,любима Свобода, във битки влизат с твоите защитници! Пoд знамената наши нека таз победа да връхлети връз мъжките ти бойни викове и нека гинейки твойте врагове да видят Триумфа ти и славата наша не бледа! [припев] А ний ще влезем във житейските си поприща, когато нашите предци не ще ги има вече там, от тях останал ще да спомен в пепелища и ярък път на доблест-сторен дан! За живота си по-малко жалост имаме, отколкото да поделим и гроб и пръст, върховна чест за нас е този свтъл кръст, да отмъстим за тях или смело да ги следваме. [припев]

Allons enfants de la patrie, Le jour de gloire est arrivé ! Contre nous de la tyrannie L'étendard sanglant est levé ! (bis) Entendez-vous dans les campagnes, Mugir ces féroces soldats ? Ils viennent jusque dans nos bras Égorger nos fils, nos compagnes ! Refrain Aux armes, citoyens ! Formez vos bataillons ! Marchons ! Marchons ! Qu'un sang impur Abreuve nos sillons ! Amour sacré de la patrie, Conduis, soutiens nos bras vengeurs ! Liberté, Liberté chérie, Combats avec tes défenseurs ! (bis) Sous nos drapeaux, que la victoire Accoure à tes mâles accents ! Que tes ennemis expirants Voient ton triomphe et notre gloire ! Refrain Nous entrerons dans la carrière Quand nos aînés n'y seront plus ; Nous y trouverons leur poussière Et la trace de leurs vertus. (bis) Bien moins jaloux de leur survivre Que de partager leur cercueil, Nous aurons le sublime orgueil De les venger ou de les suivre ! Refrain

Марсилезата (на френски La Marseillaise) е написана е от Руже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 Април 1792 г. след обявяване на война на Франция от страна на Австрия. Оригиналното ѝ име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l'Armée du Rhin). Тя става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името ѝ. Марсилезата има такъв успех по времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн. Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Тя се утвърждава като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г.

Сега национален химн на Франция, тя е била и химн на международното революционно движение. Всъщност думите на „Интернационала“, написани през 1870 г. от Йожен Потие първоначално са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна (1871 г.) с тази мелодия Интернационалът е приет за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер паписва познатата и до днес мелодия на Интернационала.

Тъй като много хора с лява ориентация по света, особено анархистите, чертпят вдъхновение от Комуната, Марсилезата става интернационален символ на лявата политическа ориентация. В Чикаго, например, мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на смърт, пеейки Марсилезата. През 1917 г. след падането на царисткия режим и Марсилезата, и Интернационалът, са използвани за национални химни на Русия. За няколко години Интернационалът постепенно става единствен химн. Руските думи на Марсилезата, „Отречемся от старого мира“ (Да се отречем от стария свят) силно се различават от френския текст. В Русия Марсилезата е била пята както с руския, така и с френския текст.

Песента е забранена от режима Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората световна война и пеенето ѝ е било акт на съпротива. Тя е забранена също и във Френската империя, Франция при Наполеон и Наполеон III използва или други химни, или няма химн в периода от 1799 до 1870 г.

Специално във Франция химнът (и особено текстът му) става донякъде полемичен въпрос от 70-те години на 20 век. Някои го смятат за милитаристки и ксенофобски и са направени много предложения да се смени химна или текста му. Но исторически Марсилезата се свързва с Френската република и нейните ценности, което прави такава промяна малко вероятна.

Всъщност „нечистата кръв“, която е предмет на спор, не е кръвта на чужденците, а „синята кръв“ (sang bleu) на аристократите за разлика от обикновените хора.

В по-близки времена и независимо от текста, тя е пята много от антирасистки демонстранти след допускането на Жан-Мари Льо Пен до втория кръг на президентските избори през 2002 г.
източник: Уикипедия

ХИМН НА ГЕРМАНИЯ

Първи куплет: Deutschland, Deutschland über alles, Über alles in der Welt, Wenn es stets zum Schutz und Trutze Brüderlich zusammenhält, Von der Maas bis an die Memel, Von der Etsch bis an den Belt - Deutschland, Deutschland über alles, Über alles in der Welt! Втори куплет: Deutsche Frauen, deutsche Treue, Deutscher Wein und deutscher Sang Sollen in der Welt behalten Ihren alten schönen Klang, Uns zu edler Tat begeistern Unser ganzes Leben lang - Deutsche Frauen, deutsche Treue, Deutscher Wein und deutscher Sang! Трети куплет: Einigkeit und Recht und Freiheit Für das deutsche Vaterland! Danach laßt uns alle streben Brüderlich mit Herz und Hand! Einigkeit und Recht und Freiheit Sind des Glückes Unterpfand - Blüh im Glanze dieses Glückes, Blühe, deutsches Vaterland!

Германия, Германия над всичко, над всичко в света, когато застава за защита и съпротива братски заедно стои, от Маас до Мемел, от Еч до Белт Германия, Германия над всичко над всичко в света. Немски жени, немска преданост, немско вино, немска песен, ще запазят в света своята стара, красива звучност и да ни вдъхновяват за благородни дела през целия ни живот Немски жени, немска преданост, немско вино, немска песен. Единство, справедливост и свобода за немското отечество. За тях нека се стремим братски със сърце и ръка. Единство, справедливост и свобода са залогът на щастието- Цъфти в блясъка на това щастие, Цъфти, германско отечество.

Песента често е критикувана отрицателно заради своята основно националистическа тема, заради географското представяне на Германия в първия куплет и заради донякъде шовинистическото мъжко отношение в втория куплет. Основния негативизъм идва от това, че химнът е използван и от нацистите 100 години след своето написване.

За разлика от националния химн на други страни, този на Германия няма голямо отношение към войната и поради това той продължава да се използва и до днес. Дори в началото е смятан за пиянска песен, защото във втория куплет се пее за немското вино и жени.

Въпреки всичко началните думи на текста припомнят на много хора хитлеристкия период, което не в първоначалните предвиждания на Хофман. Той твърди, че с това се има впредвид, че немското военно дело трябва да е "над всички останали в света". Във времето на Хофман Германия не е била обединена, а представлявала пръснати държави и под "света" той има впредвид тези държави, над които Германия трябва да бъде. Хофман, както и повечето хора от неговот време, мечтая Германия отново да се обедини, което става реалност през 1871, когато се прокламира Германска империя.
източник:Уикипедия